Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. Ловеч, 25.02.2013 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Ловеч, V-ти адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря Д.Н. разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 247/2012 г. по описа на съда. При това, за да се произнесе, съобрази следното:
І.
За вида на производството и допустимостта на жалбата:
Производство по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във
връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/.
Административното
дело е образувано по жалба вх.№ 2145/27.08.2012г. на „Балкан” АД, със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. “Мизия” №1, ЕИК 820194079,
представлявано от Пламен Бочев В., ЕГН **********, против Акт за установяване
на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) №АУ000338 от 25.07.2012г. на орган
по приходите – старши счетоводител в Дирекция „МДТ” при община Ловеч, само в частта, с която за периода от 01.01.2011г. до 30.11.2011г. и на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.9б, чл.62, чл.64 и чл.66 от ЗМДТ
и чл.14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Ловеч и въз основа на декларация по
чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0418000625/29.03.2011г. за имот в гр. Ловеч, Северна
индустриална зона е установено задължение на „Балкан” АД за такса битови
отпадъци по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ за компонента „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населеното място” в размер на 15 350,23лв. и лихва за просрочие в размер на 1 463,81 лева, изчислена към
23.07.2012г.
АУЗТБО №АУ000338 от 25.07.2012г. на орган по приходите при
община Ловеч е обжалван по административен ред, като с Решение № 23 от
06.08.2012г. е потвърден от горестоящия административен орган – Директора на
Дирекция „МДТ” при община Ловеч.
С първоначално
подадената жалба се оспорва Решението на ДМДТ, но с допълнителна молба е
уточнено, че се иска отмяната на АУЗТБО.
В
жалбата се излагат твърдения за
незаконосъобразност на акта, тъй като е издаден в
нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, с
аргументи че имотът не попада в район, в който посочената в акта услуга се
извършва реално и начислената лихва по т.6 от акта е определена общо, а не по
перата на посочените в акта задължения. В жалбата се твърди, че до процесния
имот с кадастрален № 43952.502.1024 няма никакъв обществен достъп и той не
граничи с територия на община Ловеч, предназначена за обществено ползване, а
териториите около този имот са частни и услугата поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване реално не се предоставя от общината, поради
което за него не се дължи начислената по реда на чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ
такса. Твърди се още, че имотът не попада в район, в който посочената в акта
услуга се извършва реално, тъй като в него няма как да навлезе почистващата
техника на община Ловеч. По подробно изложени в жалбата доводи в тази насока
моли съда да го отмени.
В съдебно заседание оспорващото
дружество се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за отмяна на
акта и претендира за разноски.
Ответникът по делото-Директорът на ДМДТ,
впоследствие при отразени по делото структурни пормени - Директорът на Дирекция
"Местни приходи" при Община Ловеч, чрез процесуалния си представител,
в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата и претендира
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението
на Директора на ДМДТ е съобщено на 09.08.2012г. Жалбата е подадена в Общината
на 20.08.2012г., т.е. в предвидения от закона 14-дневен срок. Оспорваният АУЗТБО е от категорията констативни ИАА. С
него не се създават задълженията за проверяваното лице, а се констатират вече
възникнали такива по силата на закона, но се се разпорежда събирането им, което може да се
осъществи и с принудително изпълнение. Поради това, търговското дружество
„Балкан” АД като адресат на
разпоредените с акта правни последици е надлежно легитимирано да го обжалва.
Процесния АУЗТБО №000338/25.07.2012 г. е
преминал задължителния административен контрол, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК,
във връзка с чл.144,ал.1 от с.к., представляващо абсолютна процесуална
предпоставка и е годен предмет на съдебен
контрол. Сезиран е родово и местно компетентния административен съд.
Предвид изложеното жалбата се явява процесуално допустима..
Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
ІІ.По фактите:
По делото е представена пълната
административна преписка. Събрани са допълнително писмени и гласни
доказателства. Прието е от съда, без да е оспорено от страните заключение на ВЛ
по СТЕ. Съдът като прецени по свободно вътрешно убеждение събраните по делото доказателства,
неоспорени от страните, намира за
установено следното:
Оспорващото
дружество има качеството на задължено лице за услугите за ТБО за процесния период към общинския бюджет.
Не са налице основания за намаляване или освобождаване от задължението, а
именно:
Между
страните не се спори, че дружеството жалбоподател е собственик на имот с
идентификатор 43952.502.1024 по КККР на гр.Ловеч. Същият е разположен в строителните граници на
гр.Ловеч,
Северна индустриална зона. Новообразуван
е и като такъв е частично идентичен с този, описан в Акт за ДС №714 от 12.02.1971г. Този извод по фактите се основава на приетите и
неоспорени писмени доказателства/АДС, скица от КК/ и от заключението на ВЛ по
СТЕ.
За имота е подадена Декларация по
чл.14 ал.1 от ЗМДТ с вх.№0418000625 от 29.03.2011г. и е получил партиден № 820194079 028.
Имотът представлява земя и сгради. Като основа за облагане с ТБО е послужила данъчната оценка на имота, съгласно
представената Справка/л.18 от д./ към дата 01.01.2011година.
На основание
чл. 107 ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.
9б от ЗМДТ, във вр. с чл. 4 ал. 1 и 3 от ЗМДТ, на 25.07.2012 г. длъжностно лице
от Дирекция МДТ при Община Ловеч, в качеството си на орган по приходите при
същата Дирекция, въз основа на подадената декларация е установила размера на
задължението за ТБО в оспорваната част и лихвата за периода с Акт за
установяване на задължение за такса битови отпадъци/АУЗТБО/ № 338 от 25.07.2012
г./л.16 от д./. В акта са изложени
мотиви, посочена е основата за облагане и размера на задължението по процесния
компонент на ТБО, като таксата е
изчислена по посочените данни в декларацията и данъчната оценка на имота, на
база промилите/4,6/, посочени в Решение на Общински съвет Ловеч № 659
/27.01.2011г./л.113/ за определяне размера на таксата за битови отпадъци за
всяка отделна година.
С АУЗТБО
№ АУ 000338/25.07.2012 г./л.17/, орган по приходите – старши счетоводител при
Дирекция МДТ при Община Ловеч по така подадената декларация е установил размера
на задължението за ТБО по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ – чистота от 15 350,23 лева
за периода 01.01.2011 до 30.11.2011г. и лихва за просрочие в размер на 1 463,81
лева, изчислена към 23.07. 2012 г.
Дружеството е
оспорило издадения АУЗТБО №АУ000338 от 25.07. 2012г. в посочената част по
административен ред пред Директора на
Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Ловеч, който с Решение № 23/06.08.2012 г. е потвърдил същия, като законосъобразен.
С административната преписка са представени: Заповед № 1266/06.08.2008г. за
определяне на служителите, които имат качеството на орган по приходите; Заповед
№1242/29.10.2010г. на Кмета на община Ловеч, с която на основание чл.63 ал.2 от
ЗМДТ са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл.62
за 2011г. /л.114/; Решение № 659/27.01.2011г. на Общински съвет Ловеч за определяне на
размера на ТБО за 2011г., ведно с приложения/л.118/ и Решение на ОС №
658/27.01.2011г., ведно с приложения, за одобряване на план-сметка за разходите
за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
депо за отпадъци и чистота на обществените площи през 2011г./л.126/. Предоставено е заверено
копие от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Ловеч /Наредбата/, приета от Общински съвет
Ловеч през
Представеният Договор за предоставяне на концесия за дейност
„Сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци” на територията на гр.
Ловеч от 07.10.1999 г. с фирмата-концесионер, извършваща тази услуга „А.С.А.
Шеле” ЕООД филиал Ловеч, и анексите към него са неотносими, предвид заявеното
частично оспорване на акта. Относим е представеният договор, с който Община
Ловеч е възложила на „ЕКО” ЕАД гр. Ловеч да извършва поддържане улична мрежа и
обществени площи в община Ловеч, и приложенията към него /л.91 и сл. за периода
2011г. - 2012г./, както и заверени копия от Протоколи за установяване
извършването на натурални видове строителни работи и услуги с фирма „ЕКО” ЕАД
гр. Ловеч за 2011г. /л.31 и сл./. От протоколите се установява, че през 2011г.
„ЕКО” ЕАД е извършвало редовно на бул. „Мизия” почистване улични настилки и
обществени площи от отпадъци, натоварване на отпадъци и извозване, обработване
със сол на пътната настилка и снегопочистване. Представено е Разрешение за
ползване на регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ловеч, Летница и
Угърчин от ДНСК /л.85/, от което се установява, че в Община Ловеч функционира
депо за отпадъци.
Между страните няма спор по фактите относно
собствеността, местонахождението на имота и размера на таксата. Оспорва се по
основание дължимостта на такса битови отпадъци по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ за
компонента „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населеното място” и обстоятелството, че определената лихва не е посочена по
компоненти, поради което не била мотивирана.
При тези
факти, като съобрази доводите на страните, настоящият съдебен състав формира следните
изводи:
ІІІ. По правото:
Задълженията
за такса битови отпадъци/ТБО/ представляват публични общински вземания съгласно
чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК.
Задължението за заплащане на
ТБО е възникнало в случая, т.к. оспорващото
дружество има качеството на задълженото лице за ТБО като собственик на недвижим
имот, находящ се на територията на Община Ловеч и не са налице основания водещи
до освобождаване от заплащане на задължението, в оспорената му част.
АУЗТБО е издаден по служебна
инициатива на органа, въз основа на подадена декларация от ДЗЛ, без да е
извършвана ревизия – хипотезата на чл.107, ал.3, изр. последно – подадена е
декларация, но задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия за
периода.
Съгласно чл. 166, ал.1 от
ДОПК, установяването на публичните общински вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, вземанията за такси върху недвижимите имоти се
установяват по реда, предвиден в чл. 4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4,
ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според
ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители
се определят със заповед на кмета на общината. Такава е представена по делото -
Заповед № 1266/06.08.2008г./л.30 от д./. Съгласно чл.4,ал. 5 от с.з. Кметът на
община упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съгласно
цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на
актовете за установяване на задълженията за местни данъци и такси, за процесния
период, е универсално и е по реда на
ДОПК. Относно обжалването на акта, с който се установяват вземания за местни
данъци и ТБО изрично е предвидено обжалване по административен ред в чл. 107,
ал. 4 от ДОПК, към който препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с
определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК.
Обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за
допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 ДОПК се
съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които
това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 ДОПК. Затова, в
конкретния случай АУЗТБО подлежи на обжалване по административен ред пред Директора
на Дирекция "МДТ" при община Ловеч, който е компетентния по-горестоящ
административен орган съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал.
4 от ДОПК.
В
този ред на мисли, съдът приема, че са изпълнени императивните изисквания на
закона и актът за установяване на задължения за ТБО е издаден от компетентния
по материя, място и време орган и е обжалван по предвидения ред пред
компетентния по степен по-горестоящ АО. Актът е издаден в предвидената от закона
писмена форма. Същият е мотивиран - в него са посочени както фактическите, така
и правните основание за издаването му. Постановен е при спазване на
материалноправните разпоредби и административно производствените правила и е
съобразен с целта на закона.
Между страните по делото не се спори, че
„Балкан” АД притежава процесният недвижим нежилищен имот в строителните граници
на гр. Ловеч, в територията на бившия завод „Балкан”, за който е подал
декларация по чл.14 от ЗМДТ, и задълженията му за ТБО са определени с оспорения
акт именно за този имот. Данъчната оценка на процесния нежилищен имот като
по-висока от отчетната му стойност е послужила като база за изчисляване на
задълженията за ТБО. Не е спорно също, че дружеството жалбоподател не е внесъл дължимата
сума за ТБО за посочения имот за периода от 01.01.2011г. до 30.11.2011г.
Материалният
закон, предвижда в чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, да се заплаща местна такса. Размерът на същата се определя по реда на
чл. 66 от с.з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности. Такива са представени по делото. Според представеното Решение на Общински съвет Ловеч № 659/27.01.2011г.
и справка приложение №1-1 за процесния период ТБО по отношение нежилищни имоти
в гр. Ловеч за компонента “Чистота” е в размер на 4,6 ‰ от стойността на имота.
В оспорения акт задълженията за ТБО са изчислени на база данъчната оценка на
имота като по-висока от отчетната му стойност, именно въз основа на приетата
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Ловеч и промилите, приети от общинския съвет за 2011г.
Разпоредбата на чл.63 ал.2 от ЗМДТ изисква границите на районите и видът
на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата
на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се
обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В
съответствие с изискването на чл. 63 ал.2 от ЗМДТ кметът на Община Ловеч със Заповед
№ 1242/29.10.2010г. /л.114от делото/ е определил вида на предлаганите услуги по
чл. 62, границите на районите и честотата на обслужването, в които ще се
извършва: организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за
ТБО и чистота на територии за обществено ползване на територията на гр. Ловеч
през
Условията,
при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и
те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се
предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно
законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ, съответният общински съвет приема Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги.
В
конкретния случай Общински съвет Ловеч с Решение № 625/30.01.2003 г. е приел
Наредба за определяне и администриране на
местните данъци и такси и цени на услуги на територията на Община
Ловеч/наричана за краткост Наредбата/, многократно изменяна и допълвана.
Съгласно
чл. 12 от Наредбата ТБО се заплаща за реално извършените услуги по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Според чл. 13, т.1 от Наредбата, ТБО се заплаща от
собственика на имота. Съгласно чл. 14, ал.1, т.4, ТБО се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковете, гробищните паркове и други територии от
населените места, предназначени за обществено ползване. Ал. 2 определя, че
когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци /чл. 67, ал.1
от ЗМДТ/, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално
върху основа, определена от Общинския съвет. Съгласно чл. 18, ал.1, т.2, не се
събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
когато услугата не се предоставя от Общината. Това означава, че при липса на предоставяне на някоя от услугите, по
аргумент от разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде
заплащана.
Видно
от представения на л. 16 от д. екземпляр от процесния АУЗТБО, на оспорващото
дружество е начислено задължение по компонента на чл.66, ал.1,т.4 от ЗМДТ - за поддържане на чистотата на териториите
за общесвено ползване, в размер на 15 350,23лв. Предвид изложеното и с оглед на горните разпоредби, правнорелевантния
за спора факт е установяването за процесния период община Ловеч предоставяла ли
е реално услугата по поддържане чистота на обществените територии, за която
претендира заплащане на такса за битови отпадъци за обществената територия, в населеното място, в което се намира
процесния имот на „Балкан” АД.
За дължимостта на таксата за извършване на услугата по
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване” е необходимо
услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното
място, в което се намира недвижимият имот, а не конкретно по отношение на самия
имот, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им
от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в
съответното населено място, и не зависи от това дали даден имот генерира
отпадъци или не. В този смисъл твърденията на св. Петров и Цанков, че в имота
не се генерират отпадъци и не са виждали около същия да се почиства от
концесионера, защото е недостъпен са ирелевантни за спора.
От приетото по съответния
процесуален ред и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот
попада в регулацията на гр. Ловеч в урбанизирана територия. Намира се в
промишлена зона, в която е изградената
инфраструктура и има асфалтирана пътна връзка със Завод "Балкан", а до
процесния имот има баластриран път. Имотът е включен във Втори район по Заповед
№ 1242/29.10.2010г. на Кмета на община Ловеч.
От представения Договор №
ДВ-58/03.02.2011г., с които общината е възложила на „ЕКО” ЕАД гр. Ловеч да извършва
“Поддържане улична мрежа и обществени площи, община Ловеч” и утвърдената План-сметка за
разходите на общината е безспорно, че
общината е предоставяла услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване за гр. Ловеч през 2011г. Представените по делото протоколи за установяване
извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги с
фирма „ЕКО” ЕАД гр. Ловеч удостоверяват извършването на описаните в тях
дейности през 2011г. за бул. „Мизия”, където се намира имотът на оспорващия и
където е регистрацията на седалището и адреса му на управление, редовно е
извършвано почистване уличните настилки и обществени площи от отпадъци и
наноси, натоварване на отпадъци и извозване, обработване със сол на пътната
настилка и снегопочистване. Същото се установява и от събраните гласни
доказателства както и от заключението по съдебно техническата експертиза. Показанията
на свидетелката Г., като служител на фирма „ЕКО” ЕАД, извършваща почистване на
обществените площи в гр. Ловеч, които съдът кредитира като обективни,
непротиворечиви и съответстващи на писмените такива. Още повече, че същата е
предупредена за наказателна отговорност
по чл.290 от НК и няма данни по делото за нейната заинтересованост от изхода му,
установяват че услугата „почистване на обществени територии” е предоставяна
„реално” в района на имота на жалбоподателя. Същата установява още, че почистват
бул. „Мизия” целогодишно, включително и подлеза към „Балкан” АД, а булевардът
граничи с жп линията и прилежащи към завод „Балкан” площи. Сочи, че въпреки
заложеното в сключения договор на
фирмата „ЕКО” ЕАД с Община Ловеч почистване един път на три месеца,
почиствали веднъж в месеца, извършвайки метене до бордюра, косене, събиране на
шума, почистване на снега през зимата, почистване на регули, включващо
разстоянието до бордюра, като косенето се извършвало отстрани на пътя, където
имало зелени площи, събирало се и се извозва. Косене извършвали и на тревните
площи, разположени между бул. „Мизия” и жп линията, като булевардът граничи и
директно с „Балкан” при североизточния портал на завода. За извършеното
почистване съставят документация, вкл. протоколи с отбелязване къде е чистено и
извозеното количество.
Поради
това, че е безспорно установено реалното предоставяне на услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за гр. Ловеч, не е налице
условието по чл.71, т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за
тази услуга и правилно, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби за „Балкан” АД е определено такова задължение с оспорения акт.
Размерът на главницата и лихвата не се оспорва. В тази връзка оспорващото
дружество не е ангажирало СИЕ. Оплакването, че лихвата в акта не е представена
по компоненти се оправдава. Това в случая не е съществено нарушение на
процедурата, тъй като не води до друг извод по съществотона спора. Преодоляно е
от представената в о.с.з. Справка за изчисляване на лихвата/л.159/. видно е, че
тази по задължението за предоставения
съд е с пренебрежимо участие в общата сума на лихвата, за да очертае правно
значим интерес за оспорването й. Разликата с посочената в акта е несъществена,
т.к. е в рамките на разликата в изчисленията, направени с различни програмни
продукти.
Неоснователни се явяват доводите на оспорващия, че почистване на
обществените площи не е предоставяно от общината за територията на конкретния
имот, както и за прилежащите му площи и пътища. От събраните по делото
доказателства се установява, че имот с кадастрален № 43952.502.1024 е
собственост на „Балкан” АД и се намира в територията на завода, като пътищата в
тази територия не са обществени, а вътрешнозаводски, затова тези пътища не
отговарят на условието да са отворени за обществено ползване и за тях общината
не дължи почистването им. Почистване тя не дължи и за територията на самия
имот, както и за прилежащите му площи, също частна собственост на „Балкан” АД
по аргумент на чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ, уреждащ общината да организира и
предоставя услугата почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите
и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. От една страна видно от представеното по
делото удостоверение за съществуването и представителството на дружеството,
съдебната регистрация на завод „Балкан” се намира на бул. „Мизия” №1, от друга
по делото беше безспорно доказано, че община Ловеч е предоставяла услугата „Поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване” не само в строителните
граници на гр. Ловеч, а и за обществените територии в района на „Балкан” АД,
служещи за достъп до завода, съответно бул. „Мизия”, тротоарите и регула на
булеварда, включително и подлеза, свързващ го със завод „Балкан” и тревните
площи край бул. „Мизия” от страната на завода, то правилно е начислена такса
битови отпадъци по този компонент, а твърденията на оспорващия за
непредоставяне на услугата „Чистота” останаха недоказани. Наред с това, ангажираният по делото
доказателствен материал обосновава извода, че достъпа до „Балкан”АД се обезпечава
именно чрез обществените площи - бул. „Мизия” ведно с прилежащите му тротоари и
зелени площи, подлезът от булеварда до завода. Отделно, както дружеството
жалбоподател твърди в жалбата си и в
писмените бележки, че териториите около процесния имот са частни и до тях няма
никакъв обществен достъп, обуславя извода, че за тях липсва и задължение за
общината да предоставя услуги по чистота на обществените територии. В този
смисъл Община – Ловеч, чрез сключения договор с „ЕКО ЕАД” Ловеч няма
задължението да почиства частни имоти, или да влиза в тях с почистваща техника,
нито да чисти непосредствено край порталите и оградите на същите. Касае се до
почистване на обществени територии ползвани от всички граждани. Анализа на съвкупния доказателствен
материал обуславя идвода, че за обществените територии около завод „Балкан”
безспорно е организирано и предоставяно реално почистване от общината. Този
факт обуславя дължимостта на ТБО за компонента „Поддържане чистотата на
обществените територии” за процесния имот.
Настоящият състав на съда приема, че
определената такса за поддържане на чистотата на териториите за общественно
ползване е дължима, защото Община Ловеч е
извършвала услугата по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване през
Събраните
доказателства безспорно установяват предоставянето на услугата по поддържане на
териториите за обществено ползване, респективно не е налице условието по чл.71,
т.2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга, поради
което правилно е определено такова задължение с оспорения акт.
ІV.Решаващ правен извод:
По изложените
мотиви, съдът приема, че оспореният АУЗТБО е законосъобразен на всички
основания по чл.146 от АПК, във връзка с чл.168 от с.к. и § 2 от ДР на ДОПК.
Поради това, жалбата като недоказана и неоснователна следва да се остави без
уважение.
V. Разноски:
При този изход на делото и с оглед претенцията на
ответника за присъждане на направените разноски по делото следва да се осъди оспорващото
дружество да заплати на ответника направените разноски в размер на
200,00/двеста/лв. платен адвокатски хонорар,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.11.2012 г.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.
160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, V-ти адм. състав на ЛАС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО, изцяло в
оспорената част на акта, така както е заявено по жалбата на „Балкан” АД, ЕИК
820194079, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. “Мизия” №1,
представлявано от Пламен Бочев В., против Акт за установяване на задължения за
такса битови отпадъци №АУ000338 от 25.07.2012г. на орган по приходите – старши
счетоводител в Дирекция „МДТ” при Община Ловеч, в частта, с която за периода от
01.01.2011г. до 30.11.2011г. за имот с идентификатор 43952.502.1024 по КК в гр.
Ловеч, бул. „Мизия” №1 е установено задължение на „Балкан” АД за такса битови
отпадъци по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ за компонента „Поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населеното място” в размер на 15 350,23
лева и лихва за просрочие в размер на 1 463,81 лева, изчислена към 23.07.2012г.
ОСЪЖДА
„Балкан” АД, ЕИК 820194079, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.
“Мизия” №1, представлявано от Пламен Бочев В.,***, Дирекция “Местни приходи” сума в размер на 200,00/двеста/ лева, представляваща съдебноделоводни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14 дневен срок от
съобщението до страните. Жалбата се подава чрез ЛАС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: